Стандартизация на чисти стаи

В Съединените щати до края на ноември 2001 г. се използва федерален стандарт 209E (FED-STD-209E) за определяне на изискванията за чисти стаи. На 29 ноември 2001 г. тези стандарти бяха заменени от публикуването на ISO спецификация 14644-1. Обикновено чистото помещение, използвано за производство или научни изследвания, е контролирана среда с ниски нива на замърсители, като прах, микроби във въздуха, аерозолни частици и химически изпарения. За да бъдем точни, чистата стая има контролирано ниво на замърсяване, което се определя от броя на частиците на кубичен метър при определен размер на частиците. В типична градска среда външният въздух съдържа 35 милиона частици на кубичен метър, 0,5 микрона в диаметър или по-големи, съответстващи на чиста стая ISO 9 на най-ниското ниво на стандарта за чиста стая. Чистите стаи се класифицират според чистотата на въздуха. Във Федералния стандарт на САЩ 209 (A до D) броят на частиците, равен или по-голям от 0,5 mm, се измерва в 1 кубичен фут въздух и този брой се използва за класифициране на чисти помещения. Тази метрична номенклатура се приема и от последната версия 209E на стандарта. Китай използва федерален стандарт 209E. По-новият стандарт е TC 209 на Международната организация по стандартизация. И двата стандарта класифицират чистите стаи въз основа на броя на частиците във въздуха на лабораторията. Стандартите за класификация на чисти помещения FS 209E и ISO 14644-1 изискват специфични измервания и изчисления на броя на частиците, за да се класифицира нивото на чистота на чиста стая или чиста зона. В Обединеното кралство британски стандарт 5295 се използва за класифициране на чисти стаи. Този стандарт скоро ще бъде заменен от BS EN ISO 14644-1. Чистите помещения се класифицират според броя и размера на разрешените частици за обем въздух. Големите числа като "Клас 100" или "Клас 1000" се отнасят за FED_STD209E, представлявайки броя на частиците с размер 0,5 mm или по-голям, разрешен на кубичен фут въздух.